[WikiBG-Info] Re: (no subject)

Luchesar V. ILIEV luchesar at wikimedia.bg
Thu May 14 00:15:15 EEST 2015


On 11/05/15 11:20, Dimitar Parvanov Dimitrov wrote:
> Аз очаквам Лила да ни стовари нещо изненадващо и като цяло да се
> намекне, че няма смисъл от десетки чаптъри (в Европа, намек намек...)
> правещи едно и също в един и същ регион на света. Припокриващите се
> структури от моите наблюдения са маркирани като ясен структурен проблем
> на стария континент отвъд океана.

Отговорът на това може би трябва да бъде, че има проблеми, които са
твърде специфични за всяка страна, и не е реалистично да се очаква да
бъдат решавани глобално. Например, ако за законодателството донякъде
може да се действа на ниво ЕС, то взаимодействието с локални институции
едва ли би могло да става трансгранично: не си представям Уикимедия
Сърбия да организира сътрудничеството с някакъв университет у нас или
обратно. Но дори при законодателството нещата не са толкова прости: не
само че хармонизацията протича бавно, но още по-голям проблем има при
прилагането на вече приетото законодателство на практика. Зад океана е
добре да си припомнят какви бяха очакванията за бъдещето на Източна
Европа в началото на 90-те и колко различна се оказа действителността.

В заключение, това за припокриващите се структури може да е вярно в
Западна Европа, но на изток обстоятелствата са много по-различни.
Разбира се, ако настояват на своето, ОК. Но е добре може би да са
наясно, че в такъв случай ще има доброволци като мен, които биха им
пожелали от сърце успех -- и биха им благодарили за рибата.*

> Ще има няколко гласа (WMF, WMDE, външен доклад за организацията на
> движение Уикимедия), призоваващи всяка група да се специализира в
> определена сфера и да я поеме за целия регион/континент. Явно ще ни е
> трудно да намерим нашето си нещо от раз, но би било хубаво поне да
> покажем, че имаме визия и мислим стратегически.

Ако трябва да бъда болезнено откровен, решаването на чисто българските
ни проблеми е дори само по себе си достатъчно предизвикателство.

Самият факт, че на този имейл до момента не е отговорил нито един друг
човек, вече може би говори доста. Според мен, на дневен ред за нас
трябва да бъде по-скоро нормализирането на повседневната ни работа.
Наистина, за какви дейности по региони и континенти можем да говорим,
при положение, че има едва двама-трима човека, дето отговарят на въпроси
в единствения ни пощенски списък. Да не говорим, че напоследък дори
нерядко се недоволства, че нямало най-прости администратори.

Не бих искал да звуча обезкуражаващо. Призивът ми е по-скоро да бъдем
реалисти. И също честни реалисти: както между нас си, така и с другите.

За мен проблем номер едно е намирането на достатъчно доброволци. Докато
не съберем критична маса, всички останали инициативи ще бъдат просто
добри пожелания -- в най-добрия случай "one man show" (да вземем за
пример един от най-успешните ни проекти, сътрудничеството с ДАА, което
се крепи основно, макар и не единствено, на работата на Спасимир).

Според мен именно това трябва да бъде обяснено на чуждестранните ни
колеги, и то без да се срамуваме. Защото очевидно имаме проблем, но
причината не е, че не полагаме достатъчно старание в тази посока, пример
за което бяха лекциите на Спири в Пловдивски университет.

Коренът на проблема по-скоро е в днешното ни общество по принцип: в това
какви ценности възпитаваме у младите хора, какъв пример им даваме и
какви възможности за развитие им предоставяме. Дори само проблемите във
висшето образование са достатъчни: всеки предприемач ще ви каже, че
университетите у нас произвеждат неграмотни хора, а аз бих добавил също
и мързеливи -- като тук нещата тръгват още от семейството (знаете онуй
"учи, мама, за да не работиш", нали?). Можем ли от тези хора да очакваме
да станат възвишени идеалисти и пламенни доброволци, отдадени на
свободното познание? Разбира се, има и немалко хубави изключения, но тук
не говорим за изключенията, а за средното ниво, което е решаващо.

Това, което можем и трябва да направим, е да помогнем на страната си да
се справи с този изключително важен проблем. Но е повече от очевидно, че
решението на проблем от такъв мащаб изисква монументални усилия: от
цялото общество и от множество институции. Българската общност на
Уикипедия наистина би могла да бъде важен, и още повече движещ фактор в
този процес. Но дори само това е една много, много амбициозна задача.

А може би пък точно това може да е стратегическата ни визия. Поне за мен
смисълът от това, с което сме се захванали, е именно този. Инак, който
си е уредил или са му уредени от предните поколения нещата у дома, нека
се занимава с регионалните и континентални проблеми.

Just my two cents.

Сърдечни поздрави,
Лъчезар
http://wik.pe/u/iliev

*)
https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC_%D0%B8_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0


More information about the info-l mailing list